Позволи на света да види какво можеш

Публикувано на 09.06.2017 в категория Вдъхновение

create

Отдавна исках да напиша нещо по темата за свободното споделяне на творчество със света, но днес усетих, че най-сетне е “узряла”. Без редакции, без замисляне, без капка форматиране.

Обичам да творя. Да пея, да рисувам, да пиша стихове, проза, статии, да измислям криейтив за реклами и да танцувам до припадък. Но колко от тези неща реално показвам на света? Не много. Все си мисля, че са лични, че са мои, че не им е мястото там, където могат да достигнат до всеки. Но така ли е наистина?

Познавам толкова много гениални творци, които не споделят рисунките си, защото смятат, че не са достатъчно креативни. Или не снимат видеоклипове с грим съвети, защото се притесняват да говорят пред камера. Или не излизат на сцена, защото прекалено много мислят как ще изглеждат в очите на другите.

А какво са очите на другите реално? Един различен поглед върху това, което правиш. Субективно мнение. Изразяване на емоция. Споделяне на реакция. Защо му придаваме тогава толкова голямо значение? В края на деня всеки има правото да прави това, което желае. А и нека не забравяме, че когато човек говори за теб, всъщност… говори за себе си.

Достатъчно по темата за критиките. Да се върнем към желанието да се “покажеш”. Виждам, че на някои хора им идва натурално да действат и да споделят всичко, което създават, с останалите. Други са по-интровертни и творят предимно за себе си, за преживяването, за емоцията, която изпитват, докато го правят.

create-1

Но защо си заслужава да показваш талантите си? Заради пари? Заради потенциална слава? За временни и безкрайно маловажни коплименти? Не. За да споделиш с другите. Да вдъхновиш другите. Да дадеш стойност на другите. Да отговориш на много от въпросите им. Да ги разплачеш. Да ги усмихнеш. Да бъдеш част от цялото.

Всеки, който лишава останалата част от света от творчеството си, забравя колко много добавена стойност би могъл да донесе на другите. Дори и да е само на един човек.

Никога няма да забравя една приятелка, която беше изпаднала в депресия. Искаше да се самоубие. Бях до нея, утешавах я, опитвах се да й вдъхна сили. Но се притеснявах, че когато няма хора около нея, може да посегне на живота си. Седнах, написах й едно дълго стихотворение и й го подарих. Когато го получи, се разплака и ми каза, че думите ми силно я разчувствали и замислили.

Убедена съм, че стихотворението ми не беше причината тя да излезе от депресията. Но силно вярвам, че когато твориш от сърце, енергията ти достига до другите. Усещат любовта, която си вложил. Затова ти, който четеш тази статия, имам да ти кажа нещо важно:

НЕ СЕ СКРИВАЙ ЗАД ФАЛШИВИ ОПРАВДАНИЯ. СЪЗДАВАЙ ТОВА, КОЕТО ТЕ КАРА ДА СЕ ЧУВСТВАШ ЖИВ. СПОДЕЛИ ГО СЪС СВЕТА. НЕ МИСЛИ, А ДЕЙСТВАЙ. СЕГА.

С обич,

Сим

Тагове: , , , ,

Коментирай

Loading Disqus Comments ...
Loading Facebook Comments ...