Метеоритните дъждове са едно много красиво явление – цялото небе се обсипва с поток от звезди. Но за мен прекрасното в случая се дължи на настроението, очакването, усещането, което носи всеки звезден дъжд със себе си.
Също както обичам да се разхождам сама край морето, за да подредя мислите си, така и предпочитам да наблюдавам метеоритния дъжд в усамотение. По този начин успявам да усетя по-добре всичко, което виждам, чувствам и искам от живота си. Всеки човек намира различни начини да достигне до важни прозрения и може би наистина е вярна мисълта:
Случвало ми се е да се изгубя в забързаното ежедневие, в стремежите си да направя щастливи хората около себе си, в опитите си да усъвършенствам всичко, до което се докосна. Перфекционизмът е колкото качество, толкова и недостатък, особено ако бъде насочен към теб самия. Но какво все пак могат да направят няколко падащи звезди с проблемите ти?
Разбира се, че абсолютно нищо. Не знам дали вярвате в сбъдването на желания при наличието на звезден дъжд (не го намирам за наивно, по-скоро според мен е очарователно), но смисълът от цялото това събитие се крие на друго място. И това е възможността да осъзнаете, че искате определени неща за себе си, за които дори не сте подозирали до този момент…
Когато истински вярваш в нещо и си готов да отдадеш цялата си енергия, желание, любов и устременост, за да го постигнеш, действително цялата Вселена ти помага. Това не означава да очаквате някой друг да ви изпрати нова кола или да реши любовните ви терзания, защото всичко, което трябва да направите, е да намерите решенията сами. Но за тази цел първо трябва да позволите на надеждите си да изгреят, а може би и на няколко звезди да паднат…
Тагове: hope, inspiration, stars, метеоритен дъжд, падащи звезди, щастие
