Помня как един мъдър за годините си приятел ми каза:
И беше прав.
Може би при всеки творец е различно, но съм забелязала правопропорционална зависимост между количеството болка и качеството на написаните от мен материали. Много по-продуктивно и ефективно работя с кол в сърцето, отколкото с усмивка на лицето.
Много пъти съм се питала: Защо творя най-красиво, когато съм тъжна? Вероятно една от причините е, че когато съм щастлива, се потапям изцяло в заобкръжаващия ме пъстроцветен и прекрасен свят. Вливам се в атмосферата, вълнувайки се от всяко трептене на цветята, всеки полъх на вятъра, всяка усмивка от непознат на улицата…
А когато съм нещастна – се вглеждам надълбоко в себе си. Грабя с пълни шепи от душата си и плавно я разливам на белия лист. Позволявам си да играя с болката и заедно се увличаме в танца на самосъжалението. В този момент се раждат онези дълбоките мисли, за които трудно се говори сутрин при вида на свежо кафе и ново начало.
Дълбоките творения не са за тогава. Те са подходящо замаскирани в спокойствието на нощта, която с удоволствие разперва черните си крила и поема болката ти. Белият лист се храни от нещастието, затова неслучайно и мастилото е черно на цвят.
Обичам да се ровя надълбоко – там, където на другите не им е комфортно и откъдето отчаяно, с всички сили, искат да избягат. Вглеждам се в душата си и с нея сключваме една сравнително изгодна сделка – тя ще се излекува, ако успея да я излея всичката на лист хартия или чрез музиката си.
Изписвам няколко страници, намокрям ги със сълзите си или ги изплаквам в гласа си. И готово. Душата ми е бяла, чиста, фина, нежна и ефирна. Готова да попие от пъстроцветния прекрасен свят и да се прероди за пореден път.
Най-голямата красота на вдъхновението е, че можеш да го черпиш от различни източници, но за мен нищо не може да се сравни с бързината и лекотата, които получавам, докато пречиствам душата си. Сякаш ръцете ми сами се движат по клавишите като пианист, който рисува своята феерична симфония. И в момента, в който спра, се чувствам лека като перце.
Алкохолът, цигарите и наркотиците не са път към твоя вътрешен глас – те са бягство.
Тагове: art, inspiration, summertime sadness, writing, вдъхновение, изкуство, нещастие, писане
