Да, заглавието е правилно. Не, няма правописна грешка. Грешката е тази, която милиони хора по света допускаме всеки ден.
Харесвах в продължение на много години твърдението: “Работи това, което ти носи удоволствие, и няма да се чувстваш така, сякаш работиш.” Ето ме тук, няколко години по-късно, за да споделя: не, не е съвсем така.
Обичам работата си. И другата. Не мога да си спомня последния път, в който съм работила само едно нещо, просто ми е крайно неприсъщо. Вярвам, че ако имаш много креативен характер, постоянно ти е любопитно да опитваш различни поприща и да откриваш предизвикателства в тях.
В тази статия няма да говоря за работа, а за роботизирането като процес. Замислих се колко много хора се хвалят с това, че работят много. Сред тях бях и аз. Докато не се запитах: “Какво точно има за хвалене?”
Работата може да бъде удоволствие и в момента за мен е точно такова, защото си избрах две сфери, които обичам и ме карат да се чувствам пълноценна. Но нима работата ме определя като човек? Или парите? Или някой етикет, който някъде там някой друг ми е лепнал?
Не. Нито едно от изброените няма значение. Аз не съм робот, ти също. И в момента, в който си помислиш, че си най-щастливият човек на света, работейки 24/7, замисли каква друга своя нужда не успяваш да “нахраниш”. Защото работата е прекрасна, работата ме удовлетворява, работата ме кара да пея. Но със сигурност има и други важни неща, които пренебрегвам понякога покрай нея. Например: себе си.
Кога за последно отдели време да се поразходиш след природата ей-така, без да си гледаш телефона, без да бързаш да отместиш поглед от минувачите, без да си засичаш минутите, в които не правиш нещо съществено, смислено, роботизирано? Кога за последно спря да помиришеш розите? Да послушаш шума на вълните? Да говориш с човека срещу теб, без да го прекъсваш с коментар?
Моля те, не ставай робот. Има прекалено много други роботи по света. Работи, но отделяй време и да си починеш. Не, не защото си работил и го “заслужаваш”. Ти го заслужаваш така или иначе.
Важен е балансът. А зa него не отговарят клиентите или работодателите. Твоя е задачата да си поставиш граници и да уважаваш себе си.
Ако искаш да бъдеш там за другите, първо бъди там за себе си.
Тагове: burn out, workaholism, предприемачество, работохолизъм, умора
