Човешката природа е интересна порода – искаме да бъдем уважавани и харесвани, а не полагаме усилия ние самите да изпитваме същото към себе си. Прекалено заети сме да се самокритикуваме, да изискваме повече, да търсим повече, да разиграваме алтернативни сценарии в главите си…
За какво ни е това “повече”?
Напоследък доста разсъждавам по темата за достатъчността. Какво е нужно, за да се почувстваш достатъчен? Да бъдеш одобрен от авторитети, да бъдеш похвален за постиженията си, да получиш прегръдка от любимите, да получиш повече лайкове и споделяния…?
Нищо. Нищо никога не е достатъчно. И точно в това се състои проблемът.
Мисля, че необходимостта да купуваме повече, да ставаме по-продуктивни, по-красиви, по-успели и т.н, може да се сведе до една простичка истина: запълваме празнотата в себе си.
Какво запълваме всъщност?
Фантазиите си, илюзиите си, онези мисловни сценарии с измислени герои и самоличности, където нещата се развиват по друг начин. Всеки път, когато загубим връзка с настоящето, за да “оплакваме” миналото или да “прехвалваме” бъдещето, се отказваме от единственото нещо, което има значение – този момент.
Какво правиш в момента? Четеш тази статия. Обзалагам се, че едва ли само това се случва в главата ти, нали? Вероятно с някое изречение съм провокирала емоция или мозъкът ти е тръгнал нанякъде… Трудно е да се фокусираме върху настоящия момент, защото това означава да се откажем от измислените си проблеми.
Истината: обичаме да си измисляме проблеми
“Аз не обичам драма” – каза преди време една приятелка, споделяйки с мен поредния заплетен любовен триъгълник. Самата аз често се филмирам за неща, които нямат никакво значение. Не се страхувам да си го призная, напротив. По-страшно ми се вижда фалшивото отричане на всичко човешко.
Няма само щастливи хора. Няма и само нещастни. Има гледна точка и възприятие за конкретната ситуация. Най-печеливши в играта, наречена “живот”, са онези, които остават максимално неутрални. Колкото по-малко лична интерпретация влагаш в случащото се около теб, толкова по-обективно ще виждаш реалността.
Вместо да си измисляме проблеми, може би е време да започнем да решаваме такива.
Може би следващият път преди хипотетичният той да напсува жената пред себе си на опашката в супермаркета, ще си зададе въпроса: “На какво съм толкова ядосан?”. Може би една хипотетична тя ще замълчи преди да го обвини в изневяра и ще си даде сметка за собствените си несигурности. Може би някой ден светът ще бъде едно по-осъзнато място. Може би, може би, може би…
Мога само да се надявам. Но мога и да направя нещо. А ти?
Тагове: inspiration, self-love, will i ever be good enough, как да бъда достатъчен, негативно мислене, проблеми
