Случвало ли ви се е да откриете стари свои записки, бележки или просто надраскани листчета с идеи? Днес разчиствах част от бюрото си и попаднах на една купчина мои мисли, написани някога там, в миналото, запазени като „нещо, което може да ми потрябва някой ден“.
Колко е удобно да имаме вратичка винаги, нали? Сякаш идеята, че разполагаш с право на избор, те прави автоматично по-уверен, по-могъщ, по-свободен. Така е и със старите, захвърлени в шкафа бележки. Пишеш, пишеш, пишеш и в един момент се запитваш: „Трябват ли ми тези или мога да ги изхвърля?“, при което в повечето случаи ги оставяш и забутваш някъде, особено ако смяташ, че могат да ти влязат в употреба след време.
Промяната е винаги трудна и времето е най-строгият, но справедлив учител. Повечето бележки губят своята стойност с времето и когато ги откриеш, са просто един спомен. Понякога ги запазваш, защото ти харесва чувството, което изпитваш, когато ги четеш и ти се приисква да можеш да усетиш същото след време, намирайки ги отново. Друг път ги изхвърляш и отваряш пространството и сърцето си за нови бележки.
Кога е време за сбогуване с бележките? Всеки автор усеща старите бележки по различен начин, но е важно те да имат стойност в настоящето, защото в противен случай са поредното парче хартия, което трябва да намери своето място в кошчето.
Но какво ли разбирам аз, след като сред толкова много бележки често забравям какво съм тръгнала да търся. Кой знае – може пък да съм събрала вдъхновение за нова бележка?… :)
Тагове: future, inspiration, new, notes, past, бележки, бъдеще, вдъхновение, минало, ново
