Здравей, настояще.
Харесва ми колко си променливо и непредсказуемо, моментно и въздействащо. Напомняш ми на пъстроцветна пеперуда – толкова неуловима и свободна, рееща се из небесата.
Спомняш ли си сенките от миналото? Онези, които макар и да не са вече част от живота ми, са оставили някакъв отпечатък върху възприятието за света. Всички стъпки, избледнели и с различни обувки, са оставили своята следа в ирисите ми. Разказват история, която само спомените ми могат да възпроизведат. С течение на времето всичко избледнява и оставаш само ти – моето настояще.
Накъде ще се запътя занапред? Какво ме очаква в бъдещето? Защо мълчиш, кажи ми? Нима ревнуваш, че ще започна да живея за идните дни и ще те пренебрегна? Имаш право. Много по-лесно ми звучи да се фокусирам върху надеждите, мечтите, страховете, въображаемите диалози и хора. Но сега имам само теб. И ти си всичко, от което имам нужда.
Няма да ти казвам “сбогом”, защото ще се срещнем. И всеки ден ще се влюбвам отново в твоето непостоянство. След което ще се лутам пак напред-назад, обрулена от ветровете на безвремието, и като вълна ще се завръщам.
Онзи ден пих мисловно кафе с миналото и не успя нищо да ми каже. Видях в очите му много болка, но и също толкова сила. Припознах се няколко пъти в бъдещето, а накрая не разбрах какво да очаквам от него. Само ти ми остана, мило настояще.
Тържествено обещавам да ти обръщам повече внимание. Често те пренебрегвам заради сенките от миналото и силуетите от бъдещето. А не трябва. Всеки миг е вълшебен и само ти можеш да ме накараш да поспра, да се огледам и да дишам дълбоко.
Минало, не се сърди – времето ти изтече.
Бъдеще, бъди търпеливо – и твоят ред ще дойде.
Настояще, прегръщам те. Дай ми всичко и ще го приема с отворено сърце.
Тагове: be present, happiness, вдъхновение, живот, настояще
