Не приемай нищо лично

Публикувано на 21.09.2017 в категория Вдъхновение

Това няма да бъде статия със сухи факти. Няма да бъде наръчник за оцеляване в света. Ще бъде само и единствено моята гледна точка по темата. И много ще се радвам да прочета твоята в коментарите.

Нека си представим, че имаме малко дете, на 10 годинки, момченце, ще го нарека Пешо. Родителите му не изглеждат щастливи, вкъщи често е напрегнато. Баща му се прибира всеки ден след работа ядосан и започва да крещи на майка му. Майка му театрално припада всеки път, когато й се повиши тон, затова бащата, неуспял да изрази гнева си докрай, отива при Пешо. Разплаква малкото дете и му казва, че не става за нищо.

Пешо отива на училище. Тъжен е, но момчетата “не трябва да плачат”, затова решава да замаскира болката си с гняв. Понеже няма самочувствие на силен, решава да напада момичетата (като по-слабия пол). Харесва си Криси. Тя е малка, срамежлива и вкъщи често родителите й я обиждат, че е глупава. Излъчва страх – прекрасен повод за Пешо да я подиграва. Той повтаря поведението на баща си, разплаква малкото момиченце и изкарва от себе си насъбраното напрежение.

Криси отива да плаче в училищната тоалетна. Чувства се сама, не знае къде да отиде, защото вкъщи я чакат критики, а в класната стая – нападение от някое дете. Започва да се самосъжалява и още повече да се чувства слаба. Решава, че трябва да направи нещо: през лятната ваканция започва да се събира с “лошите” деца от квартала, за да ги изучава и да стане повече като тях. Наесен се завръща с каменно изражение и пиперлив език. Започва да затапва всички, които са я наранявали. Наранявайки обратно.

Кръговратът ще продължи. Пешо и Криси ще се сменят, но проблемите ще продължат да са там. До момента, в който спрем да “проектираме” върху хора, които нямат нищо общо с емоциите ни. Трудно е за едно дете да разбере всичко това, но вероятно читателите ми са възрастни хора. Ние вече нямаме оправдание да бъдем неосъзнати, от нас зависи да внесем малка промяна и да помогнем на бъдещите поколения да се “събудят” и да поемат отговорност за преживяванията си.

Колкото и да боли – нищо не е лично. Наплачи се, изправи се, избърши сълзите и смело напред!

Тагове: , , , , , , , , , ,

Коментирай

Loading Disqus Comments ...
Loading Facebook Comments ...