Усмихнато ми е. Винаги съм се наслаждавала на малките неща. Оглеждам се около себе си и един въпрос веднага изниква:

Защо мнозинството в България е намръщено?

С риск много от Вас да не се съгласят с мен, ще заявя категорично, че България е една от страните с най-криви, завистливи, мързеливи и негативно настроени хора. Много пъти съм се питала дали този феномен се дължи на ниския стандарт на живот, на проблемите в образователната система, на политическите неуредици или робската психика… Може много да се спори по тази тема, но истината е една:

Всеки сам избира дали да говори или да действа

Мисля, че най-фундаменталният проблем на българите е неспособността да погледнат по-далече от носа си. Тесногръдието тук е в съчетание с мързела и манталитета да се сравняваме със съседа или <insert произволен човек, обект на завист>. Към тези прекрасни съставки добавете и финалната: безкрайното анализиране и оплакване от проблемите, вместо прилагането на конкретни действия, за да се подобри негативната ситуация, с която съответният индивид се е сблъскал.

Как може да се поправи всичко това?

На моменти се съмнявам, че е възможно, затова и до голяма степен разбирам познати и приятели, които един по един “отлитат” към други места по земното кълбо. Наясно съм единствено откъде трябва да започне промяната: от всеки отделен човек. Основният проблем според мен се дължи на механизма на изчакване – непрестанното очакване другите да ти разрешат проблемите; предубедеността, че някой ти дължи нещо; воденето по стъпките на останалите, вместо всеки сам да си проправи път.

Истината се крие в начина, по който гледаме на обстоятелствата – проблемите са предизвикателство, с което трябва да се справим, нищо повече.

Винаги съм харесвала мисълта на Ницше: “Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната започва да се взира в теб.” Хей, ти, който четеш в момента – не позволявай това да се случи. Бъди различен. Усмихни се. Животът е хубав… :)

Тагове: Bulgaria, България, вдъхновение, манталитет, усмивка