Добро утро, 25. На 8-ми март ги навърших и ми се искаше вече да усетя някаква разлика, но си давам сметка, че това е просто една цифра.

Винаги съм харесвала философския въпрос:

“Какво те прави добър човек?”

Отговорът е много прост и също толкова сложен. Всеки може да дефинира добротата по различен начин, а и бих казала, че е доста субективно понятие и е трудно измерима. За мен добротата е да даваш, не защото искаш да получиш, а защото ти доставя удоволствие да видиш щастието в очите на другите.

Лесно ли е да си добър човек?

Не мисля. Във времена като днешните всеки се фокусира върху собственото си оцеляване и все по-малко отделя време и внимание на хората, които нарича свои “близки”.

Много години живях с убеждението, че съм лош човек. Дали защото обществото винаги ми е налагало норми, а аз съм обичала да ги нарушавам; дали поради някаква скромност и нежелание да дефинирам себе си; дали поради грешките, които съм допускала и хората, които съм наранила по житейския си път – не знам.

Единственото, което знам е, че този рожден ден промени едно нещо в мен – представата ми за себе си. Не знам защо в днешно време е толкова страшно и грешно човек да каже нещо хубаво по свой адрес, веднага бива заклеймен егоист или надут. Смятам, че всички сме егоисти до някаква степен и няма нищо лошо в това да се гордеем с постиженията си и да имаме някаква реална преценка за себе си.

Нищо не е черно, нито бяло – всичко е смесица от двете, комбинация от ин и ян. Поради тази причина и смятам, че никой не е изцяло добър или абсолютно лош – в много случаи обстоятелствата ни превръщат в по-малко бели и повече черни, и обратно. Важното е да се стремим към доброто, не за да кажем “аз съм добър”, а просто защото усмихвайки се на нападките на лошите хора, успяваме да им покажем, че няма смисъл от болка и омраза. Смисъл има само в любовта, разбирането и насладата от живота, който и без това е толкова безумно кратък…

В този ред на мисли не е от значение каква представа имат другите за теб, защото правейки добри неща, животът ще те възнагради с чувство за удовлетворение и щастие. Понякога един мил жест е достатъчен да донесе усмивка на човека срещу теб, понякога дори една дума е в състояние да промени настроението му и да го убеди, че животът не е толкова черен и има смисъл да бъде живян пълноценно.

Благодаря на всички лоши хора, които не успяха да пречупят добротата ми, а точно обратното – да ме стимулират да бъда още по-добра. Защото във свят, който ежедневно се опитва да превърне моралните ценности в отживелица, е хубаво да оценяваме доброто и да се стремим към него.

В края на деня няма значение колко пъти си сгрешил, а какво си направил, за да се поучиш от грешките си. И преди да започнем да прощаваме на другите, е добре да се научим да прощаваме на себе си. Всички ние можем да бъдем по-добри, ако се грижим преди всичко адекватно за здравето и личностното си израстване, без да пречим на околните.

Така че, да, аз се считам за добър човек. И не се срамувам да си го призная.

Тагове: 25 години, happiness, kindness, love, SIM, доброта, откровения