Много добре го е казал Джордж Бърнард Шоу: “Бъди себе си. Има достатъчно други хора.” В стремежа си да демонстрираме уникалните подобрени версии на себе си, като че ли понякога забравяме чисто и просто да свалим маските и да покажем своите истински цветове.
Нужно ли е да сме различни?
Прекалената уникалност, която всички се стремим да притежаваме, сама по себе си е доказателство, че сме еднакви. Най-голямата личностна победа е да запазиш индивидуалността си в свят, който непрестанно се опитва да те промени. Наслаждавайки се на характера си и приемайки се с всичките си недостатъци, човек може да открие душевен мир и да бъде много по-фокусиран върху постигането на целите си.
Да избягаш от стереотипите
Преди години беше актуално жените да се представят като “пазителки на дома”, сега се набляга много на феминизма. От своя страна мъжете преминаха от “повелителите на хляба” към метросексуални индивиди с по-прецизно оформени вежди спрямо нежния пол. Ако не намираш себе си в предходните редове, то заслужава ли си да робуваш на стереотипи? Не е ли много по-прекрасно да се наслаждаваш на собствените си възгледи, без да се съобразяваш с наложените норми?
Мила Кунис е един прекрасен пример за известна личност, която пленява с естествения си чар.
Маската пречи на личността ти да израсне
Дори и да се издигнеш в очите на едни, неминуемо ще паднеш в очите на други. Колкото и пъстроцветни да са маските на общуването, те не трябва да променят естествената красота на характера ти. Казвали са ми, че съм труден характер, което години наред ме караше да търся вината винаги у себе си. Сега знам, че да отстояваш личностните си убеждения не те прави “труден”, а по-скоро удовлетворен и в хармония със себе си.
Ако не мога да съм себе си с теб, ще бъдеш ли себе си с мен?
Отношенията ни с любимите хора са най-трудното комуникационно изпитание, защото показваме най-много черти от характера си. Когато човек е фалшив в намеренията и чувствата си, рано или късно се получава дисонанс между думи или дела. Затова най-доброто, което можем да направим, е да позволим на отсрещната страна да бъде винаги себе си, без критика, без страх, без обвинения. И да възнаградим със същото.
