Какво би видял, ако можеше да погледнеш живота си отстрани?

Публикувано на 21.01.2014 в категория Вдъхновение от Симона

Винаги съм изпитвала силно влечение към човешката психология и още от тийнейджърските си години се забавлявам, наблюдавайки и съчинявайки истории за другите в главата си.

Hello. I want to play a game…

Колкото и голям фен да съм на SAW, тук не става въпрос за кървава игра, а за нещо много повече – умението да се вглеждаш в детайлите и да измислиш история. Например, ако видите една влюбена двойка на улицата, ще можете ли да познаете от колко време са заедно? Дали днес са се скарали за нещо? Сериозна ли е връзката им?

Освен да си задавам въпроси за общата история на случайни минувачи, понякога си представям какъв конкретен разговор водят. Емоциите, които се изписват на лицата им, микро израженията, жестовете – всички тези детайли могат да направят историята все по-ясна и по-жива в съзнанието ми. Вероятно се питате защо това ме забавлява? Може би защото ми харесва да анализирам и фантазирам, а непознатите хора предоставят арена от нови преживявания.

Какъв си ти, когато никой друг не гледа?

Ако всеки един от тези случайни минувачи знаеше, че го наблюдавам, дали щеше да промени нещо в поведението си? Колко маски щеше да сложи и дали в момента, в който съм го погледнала, всъщност не е бил вече с такава? Със сигурност всеки от нас прикрива много пластове от характера си в различни социални ситуации, но е важно да не забравяме каква е истинската ни същност и да не я губим сред карнавала на фалшиви самоличности.

Единствената константа е промяната

Интересно е как едно място може да се превърне в най-обичаното и най-мразеното в рамките на два месеца. Летищата и болниците могат да бъдат както източник на радост и усмивки, така и да символизират мъка и празнота в зависимост от причината да си там.

Преди седмица бях една от посрещащите и докато очаквах с нетърпение да кацне дългоочакваният самолет, погледнах надясно. Видях изписаната тъга по лицата на всички, които се разделяха с любимите си хора, някои от тях дори плачеха. Всеки, който е изпращал скъп човек на летище, знае колко силна емоция изпитваш, докато го наблюдаваш да се отдалечава от погледа ти…

Бях на няколко метра от всички тях, знаех какво чувстват, но не можех да го усетя, защото бях обзета от трепетно очакване. Въпреки всичко успях да се вживея като страничен наблюдател на собствения си живот, защото си представих по какъв начин съм изглеждала аз самата преди два месеца.

Позитивното мислене като начин на живот

Промяната неминуемо настъпва, без значение дали си готов за нея или не. Здравето, парите, славата, животът идват и си заминават, затова най-доброто, което можем да направим, е да се насладим на пътуването. Ако се погледнем отстрани, в повечето случаи ще получим не само обективна преценка за ситуацията, но и ще усетим вътрешна сила да се справим с нея.

Често чувам изречението: “Мразя болниците”, вероятно продиктувано от лоши лични спомени или цялостната тягостна обстановка. Да, болниците не са за обичане, но в края на краищата те са и мястото, където се появява нов живот. Когато държиш новороденото в ръцете си, едва ли си мислиш колко неприятно място е болницата, защото се изключваш и се отдаваш на прекрасния момент.

Същото е и с живота. Сам избираш дали да се фокусираш върху положителните аспекти от него или да се самосъжаляваш заради трудните обстоятелства. Току-що бе предизвикан да се погледнеш отстрани и да се замислиш: Харесва ли ти това, което виждаш, или е време за промяна?

Тагове: , , ,