София в лъчи, през моите очи

Публикувано на 15.09.2014 в категория Вдъхновение от Симона

Преместването в София се оказа изключително важна крачка в живота ми, затова реших в този пост да споделя какви са впечатленията ми от столицата и защо си заслужава човек да ѝ даде шанс.

Как започна всичко?

Както повечето от Вас знаят, съм родена във Варна и прекарах 25 прекрасни години в близост до морето. Винаги съм се наслаждавала на града, на атмосферата, на носталгичните нотки по отминалите детски и юношески години. Но нещо не ми достигаше. Амбицията, свободолюбивата ми и непокорна натура, креативното ми и разчупено мислене бушуваха в мен. Шепнеха ми, че мога да постигна повече, да преживея повече, да изградя характера си далече от родителите и приятелите си.

Противно на очакваното, най-големите решения се взимат много бързо, отсечено и категорично. Един ден просто се събудих и знаех, че е време за промяна. Колкото и да обичах Варна, не виждах себе си повече в нея, защото София ме бе пленила с прекалено много неща, за да ги игнорирам.

Какво открих и заобичах в София?

1. Забързаното ежедневие

Никога не съм била привърженик на бавното, спокойно и плавно съществуване, което съм наблюдавала около себе си в любимите ми Варна, Пловдив и Бургас. Държа да уточня, че и в трите намирам чар, много красота и причини да се връщам, но ми липсваше динамиката на големия град. Тук ми харесва колко забързани и вглъбени са всички. Общите ми впечатления са, че София ухае на работохолизъм и това е повече от добра новина за проактивните натури като мен.

2. Чувството за анонимност

Колкото по-малък е градът, толкова по-голяма е вероятността да се засичаш с (понякога не особено предпочитани) познати. Обичайните преструвки, изречението “Защо не се обаждаш?”, обещанието “да се чуем” и фалшивата усмивка, която изчезва от лицето в момента, в който си обърнете гръб. В София имам немалко познати и приятели, но тук някак по подразбиране никой не тръгва да задава излишни въпроси, а още по-малко има време да води излишни разговори. Най-прекрасното чувство на света е да се разхождаш и да осъзнаеш, че има толкова много хора, които не се интересуват от случващото се с теб.

3. Усмихнатите хора

Не знам дали се дължи на по-високия стандарт на живот или свободата, която вирее във въздуха, но всеки ден срещам огромен процент усмихнати софиянци. Разбира се, не мога да не отбележа кривите таксиметрови шофьори, изнервени от поредното задръстване… Но като цяло наблюденията ми са, че в столицата се срещат повече позитивни хора, отколкото негативни.

4. “Западният” полъх

Каквото и да си говорим, София все повече заприличва на добре поддържан европейски град. Разнообразните заведения, културното многообразие, авангардистичните сгради – всичко това те кара да се чувстваш в няколко европейски града едновременно. Като всеки български град, столицата ни също може да се “похвали” с изключително много селяния, грозна остаряла архитектура, престъпност и мръсотия. Добрата новина е, че поне виждам тенденцията да се влагат средства и усилия в подобряването на града, превръщайки го в много по-привлекателен с всяка следваща година.

SAMSUNG DIGITAL CAMERA

5. Кариерните възможности

Едни от най-страхотните български и чуждестранни компании по нашите географски ширини са разположени именно в столицата. Шансовете да откриете интересна работа с перспектива за развитие, да работите в хубав офис в бизнес сграда и да попаднете на коректен колектив, тук са много повече в сравнение с останалите български градове.

Какво не ми харесва?

Това, което най-много не ми харесва, както в София, така и в останалите градове в България, е отношението на хората и по-специално враждебността към “другите”. Никога не съм намирала смисъл да си сравняваме градовете и да ги номинираме в безкрайни надпревари. Преди да се преместя да живея в София, бях идвала немалко пъти на различни бизнес събития и ще се изненадате колко негативни оценки съм чувала от приятелите си за столицата.

След всичките отрицателни мнения на околните, ми трябваше известно време за приспособяване, в което си дадох сметка за разликата между посещаването на един град и живеенето в него. Съществува и обратният проблем – много столичани приемат живущите в по-малките градове за по-глупави, необразовани и с “провинциално” мислене.

Моето мнение е, че винаги ще съм влюбена във Варна, но виждам бъдещето си тук, в София. Други ще открият себе си в Бургас, Пловдив, Велико Търново или някое друго прекрасно място в България. Или чужбина. Важното в случая е да се научим да бъдем по-толерантни към изборите на околните.

За финал ще отправя своя скромен призив към всеки, който чете този блог пост: не забравяй да се влюбваш всеки ден не само в човека до теб, но и в избрания град за живеене. Не е важно дали се харесва на другите, важното е ти да го обичаш с всичките му недостатъци и да преоткриваш красотата му всеки ден.

А ти… кой български град ще ми опишеш с усмивка? :)

Тагове: , , , , , ,