Дай ми 5 минути, искам да пусна още един статус – не за друго, все пак това е наболяла тема. Какво хубаво котенце, трябва да споделя веднага тази снимка… Добре, хайде ще пробутам и една любима песен. Е, голяма работа, че закъснявам за рожден ден, искам да изкоментирам филма, който гледах преди малко. Обещавам, само ще отбележа къде се намирам в момента и спирам за днес!
—
Здравей, приятелю,
Ако откриваш себе си в едно от по-горе написаните изречения, с отворени обятия и усмихната емотиконка те приемам за един от нас – пристрастените към социалните мрежи.
Всичко започна неусетно, спомняш ли си? Първо се регистрира в MySpace, после се изкуши да опознаеш Facebook, Twitter, Google+. Сега вече имаш толкова регистрации във всевъзможни социални мрежи, че появата на нов сайт със социален елемент ти носи приток на адреналин. Искаш ли да си инжектираш още малко LinkedIn, Instagram и Pinterest?
Признавам си, изкушаващо е да се събудиш и да седнеш на лаптопа, за да провериш кой ти е писал, какво ти е постнал, коментирал, харесал, докато отпиваш от сутрешното си кафе. Можеш да приемеш дозата и докато гледаш смартфона или таблета си. Не е ли прекрасно с какъв богат избор разполагаш? От теб зависи по какъв начин точно ще инжектираш необходимото количество от желаната социална мрежа.
Да не говорим, че социалните мрежи винаги са на линия – когато чакаш приятелите си да дойдат; когато убиваш времето пред лекарския кабинет; когато търсиш нещо, което да те изненада/шокира/накара да се усмихнеш. Единственият притеснителен момент идва, когато отиваш на заведение с идеята да се тагнеш в него; когато се снимаш с приятели с цел да събереш “вдигнатите палци” на хора, които дори не се интересуват от теб; когато предпочиташ да се ровиш в телефона пред това да отделиш 1 час от времето си, за да ГОВОРИШ с човека, който стои срещу теб в кафенето.
Знам, много по-лесно е да се криеш зад клавиатурата и да обмисляш какво да напишеш, пред това да отреагираш в реална социална ситуация; много по-удобно е да скролваш с мишката и да гледаш позитивни картинки, вместо да излезеш навън и да се заредиш с оптимизъм от природата; много по-комфортно е да “харесаш” картинка с болно дете, отколкото да дариш наистина пари за благородна кауза.
Не ме разбирай погрешно – социалните мрежи са необходими, полезни, забавни, до момента в който не се превърнат в заплашително обсебващи. Балансът между онлайн и офлайн комуникацията е трудно постижим, но може би си струва да опиташ, преди един ден да се събудиш и да установиш, че от огледалото ти помахва един зомбиран робот.
—
Добре, сега трябва да споделя статията с повече хора. Нямам търпение да я постна във Facebook, Google+, Twitter, LinkedIn… А, ето го и него – притокът на адреналин обхваща цялото ми тяло… Обичам го!
Тагове: Facebook, social media, наркотик, пристрастяване, социални мрежи
