Собствен бизнес или работа? Кое е по-доходоносно?

Публикувано на 13.12.2020 в категория Успех от Димитър

Предприемачеството е на мода в наши дни. Почти всяка реклама по средата на YouTube клиповете, които гледам, ме приканва да напусна “омразната си работа” и да създам “перспективен собствен бизнес”.

Едно бързо търсене в Google и виждам, че “собствен бизнес или работа” е сред най-търсените теми от българите в Интернет. И както всяка тема, която не може да се разреши с просто уравнение като 2 + 2 = 4, истината дали собственият бизнес е по-добрата опция от работата е някъде по средата.

Като човек, който е работил от двете страни на монетата, реших да споделя историята и мнението си в тази публикация.


Собствен бизнес като предприемач-единак

Когато бях ученик, се научих как се създават и промотират сайтове. Това се случи около 2005 г., когато все още беше сравнително лесно за един любопитен млад човек като мен да научи основите на програмирането, дизайна и маркетинга. 

Тези три основи, програмиране, дизайн, маркетинг, ми позволиха да разработвам лесни за ползване сайтове на интересни за мен теми — и да публикувам съдържание в тях, което привличаше читатели от търсачките и от социалните медии.

С времето създадох мрежа от сайтове на български и английски език с растяща аудитория от редовни читатели, които идваха от термините, които хората търсят в търсачките, и публикациите, които споделяха с кръга си от приятели и познати в социалките.

Не ми отне дълго време да започна да правя пари от реклама. В сайтовете си започнах да препоръчвам продукти и услуги на други хора и компании, като за всяка покупка, която човек направи от един от моите линкове, получавах % комисионна от печалбата.

Тогава разбрах какво е да си предприемач-единак; това, което американците наричат “solopreneur”. Много хора си мислят, че единственият начин да създадеш доходоносен собствен бизнес е да развиеш компания с много клиенти и служители. Но това не е точно така.

По света и у нас има много примери на предприемачи-единаци, които имат собствени бизнеси без нито един служител. Да, те ползват услугите на други фирми или външни консултанти като адвокати, счетоводители, дори виртуални асистенти. Но те успяват да развият доходоносни собствени бизнеси без да имат инвеститори, съдружници или служители.

Имам приятел, който създава продукти за начинаещи програмисти онлайн. Основният източник на клиенти е неговият блог, където пише информативни и полезни статии веднъж или два пъти на седмица. Блогът му приканва читателите да се абонират за безплатен едноседмичен курс за основите на програмисткия език, който продуктът му преподава.

Всеки ден, потенциалните клиенти абонирани за този курс получават безплатен урок. Този урок показва част от материала и упражненията, които се съдържат в платения му курс. На седмия ден, освен урока, моят приятел праща на потенциалните си клиенти и ваучер за 25% намаление от цената на курса — валиден само 24 часа след изпращането на съобщението.

Ето как един човек може да използва знанията и уменията си да създаде продукт, чийто маркетинг и продажба да автоматизира толкова, че да не му се налага да търси инвеститори или наема служители, за да разрасне.

Не е нужно да създадеш мрежа от сайтове или курс за програмисти, за да станеш предприемач-единак. 

Има много примери за собственици на “физически” бизнеси, които държат своите бизнеси малки, но намират начин да ги направят изключително доходоносни.

Един от любимите ми примери е Джо Бедиа, известен пицар от Филаделфия, щата Пенсилвания в САЩ, който работи сам в собствената си пицария. Бедиа прави само 40 топки тесто на ден. Когато пиците от това тесто се разпродадат, което обикновено се случва в ранния следобед, той затваря пицарията си за деня.

Очевидно Бедиа се е научил как се правят добри пици, за да може клиентите му да се нареждат на опашка практически всеки ден, за да ги ядат. И именно това е критерият за успех на предприемачът-единак; той се е фокусирал толкова много върху това, в което е добър, и е намерил търсене на пазара за продуктите или услугите, които създава, че да може да си позволи да държи своя бизнес толкова голям или малък, колкото поиска.


Собствен бизнес като предприемач-съдружник

В живота ми дойде момент, когато ми писна да бъда предприемач-единак и реших да създадем бизнес със съдружници.

Понеже силата ми беше в създаването на новинарски сайтове и тематични блогове, не ми беше трудно да реша каква фирма искам да създам — група от новинарски сайтове на български език с толкова качествено писмено и видео съдържание, което по това време нямаше у нас.

Тематиката, разбира се, щеше да бъде всичко освен политика. Познавах много хора с интереси в технологии, бизнес, шопинг, гейминг, и други, които четоха само англоезични сайтове и гледаха предимно англоезични влогъри, защото нямаше качествено съдържание по темата в българския уеб.

Именно това реших да променя, когато започнах да търся съдружници, за да създадем група от тематични сайтове и видео канали. Много хора се опитаха да ме убедят, че “това никога няма да стане” и че е “по-добре да се откажеш навреме, за да не се провалиш”. С други хора просто не кликнахме и реших, че не искам да градя бизнес заедно с тях.

Накрая намерих човек, който няколко познати ми препоръчаха като кадърен професионалист и добър лидер. Предложих му 50% от бизнеса, ако си стиснем ръцете и започнем работа по него утре. Е, отне му малко време да ми се довери и трябваше да доуточним някои юридически детайли между нас, но в крайна сметка се получи.

Развихме няколко сайта до степен, в която правеха приходи и имаха авторски екип. Редакторът привлякохме от голямо списание, което не беше успяло да му даде достатъчно творческа свобода. Авторите привлякохме от университета, в който той самият все още учеше и имаше мрежа от бъдещи журналисти, които искаха да разпространят името си в българския уеб.

Стигнахме момент, в който ни трябваше гръб и инвестиции. И започнахме търсенето на по-голяма компания, която да изкупи част от дяловете на нашата развиваща се група от сайтове — предоставяйки ни финансиране, контакти, и офис в резултат на придобиването.

И този процес отне търсене. Не си стиснахме ръцете с първата, компания, която имаше интерес. Но накрая намерихме компания и съдружници, с които си пасвахме културно и имахме много сходна визия за развитието на бизнеса. Сделката се случи и играта се промени. Сега имахме офис, достъп до някои от най-големите рекламни клиенти в страната, и гърба на една от най-стабилните компании в рекламния сектор.

Какво беше различно?

Като предприемач-съдружник, фокусът ти е да движиш компанията напред заедно с останалите съдружници в твоя бизнес. Делите всичко — печалбата, загубата, успехите, провалите, предизвикателствата, проблемите. 

Да имаш съдружници в бизнес е малко като брака. Ако не направиш добър избор или не вложиш достатъчно усилия в развитието на връзката, ще трябва да я прекратиш и да започнеш отначало.

Такъв бизнес успява, ако има мащаб. Колкото повече съдружници, толкова по-мащабен трябва да бъде бизнесът. В противен случай ще делите трохи и рано или късно гладът за нещо повече ще доведе до разформироване на съдружието.

Ако продаваш евтин продукт, мащаб се постига с много клиенти. Ако продаваш скъп продукт, мащаб се постига с малко клиенти. Евтиният продукт се създава и продава по-лесно, скъпият по-трудно. И двата модела имат своите плюсове и минуси, които ти и твоите съдружници трябва да осмислите, за да развиете доходоносен бизнес.


Работа като контрактор или фрийлансър

Немалко българи имат погрешното разбиране, че хората, които практикуват свободна професия, имат собствен бизнес. Това са хора като домашни майстори, които продават услугите си на час. Или архитекти, които продават знанията си на проект. Това разбиране, обаче, е погрешно.

Има разлика между това да градиш бизнес и това да си работник, който праща фактури или издава касови бележки вместо да получи заплата. Разликата, както казва Рей Далио, автор на книгата “Принципи” и основател на най-големия хедж фонд в света Бриджуотър, е в това да си дизайнерът на твоя бизнес или да си работник в собствения си бизнес.

Ако практикуваш свободна професия като контрактор, фрийлансър, или друг термин, който през годините след като напиша тази публикация ще излезе за това, ти продаваш твоето време срещу пари. И твоята способност да изкарваш пари е ограничена до това колко от времето си можеш да продадеш за ден, седмица, месец, тримесечие, година.

Тук ще ти споделя нещо, което никой от хората, продаващи онези скъпи курсове за предприемачество, няма да ти каже (по една или друга причина):

Ако си изиграеш картите добре в живота и в занаята, който си избрал, можеш да правиш завидно добър доход като човек, практикуващ свободна професия.

Познавам българи и други хора от Балканите с много специфични знания. Тези хора са способни да решат скъпи проблеми за международни компании, където да оставиш тези проблеми нерешени може да ти струва милиони. Не случайно, тези хора продават времето си на ставки, които им позволяват да правят до четвърт милион лева приходи на година.

Става въпрос за професии като архитект, специализирал в много конкретна ниша на архитектурата. Или за софтуерен разработчик, развил изключително конкретни опит и знания. Или за правист, който е ниширал в специфичен аспект на международното право.

Да, това е напълно възможно. 

Разбира се, почти никой не говори за това, защото хората, които практикуват такива професии, обикновено не обичат да привличат публичност отвъд професионалната си среда. 

А останалите, които промотират други модели на бизнес, предпочитат да хиперболизират това, на което те учат, и да омаловажат възможностите на практикуването на свободна професия или работата като служител.

Успехът като човек, практикуващ свободна професия, зависи от това колко специфичен и скъп проблем решава и за кого — и колко конкуренция на пазара за услуги имаш. 

Друг мой приятел помага на европейци с над от 10 милиона евро приходи на година да създават офшорни компании по начин, който е позволен от законите в неговата страна-членка на Европейския Съюз. Сметни количеството данъци, което негов клиент може да спести за 10 години благодарение на услугите му. И именно затова той успява да ги продава на много висока цена.


Работа като служител

Дойде момент, в който реших да си взема почивка от предприемачеството. Исках да се фокусирам върху себе си и брака си. Да преоткрия свободното време през уикендите. И, за неопределен период от време, да сваля отговорността върху бизнеса и служителите от раменете си.

Капитализирах граденото през годините. Продадох сайтовете, които някога градих като предприемач-единак. Продадох дяловете си в бизнесите, в които бях съдружник. Едни пари спестих в банката, други инвестирах, трети отделих за харчене във фонд “И аз съм човек”.

От немалко години насам развивам кариера като мениджър на технологични екипи в големи организации. Същите знания, които някога ползвах — как се прави разработка, дизайн и маркетинг на сайтове — прилагам и до днес. Същите уроци, които научих от бизнеса — как се вземат решения, как се реагира на промяна, и как се създава стойност за клиента — използвам и до днес.

Честно, нищо кой знае какво не се е променило в това, което правя, и в начина, по който го правя. Което ме навежда на мисълта… 

Напоследък всеки те съветва да създадеш собствен бизнес. Почти никой, разбира се, не говори за възможностите, които се отварят пред теб, ако създадеш кариера в професия с добра перспектива и в индустрия, която тепърва ще има нужда от хора като теб.

През последните няколко години в България навлязоха някои от най-големите компании в света, създавайки центрове за разработка на софтуер или за обслужване на клиенти в големите градове в страната като София, Пловдив, напоследък Бургас и/или Варна.

Тези компании търсят да наемат кадърни млади хора с образование и желание за работа. Заплащането обикновено е над средното за страната и за професиите, а и повечето договори за работа идват с допълнителни предимства като здравни застраховки.

Познавам немалко хора, които са започнали на начинаеща или средна позиция в голяма и международна компания с офис в България, и с течение на годините са се качили по корпоративната стълбица достатъчно, че те и семействата им да са финансово сигурни.

Ако избереш професията си добре и разбереш как се работи ефективно и ефикасно в голяма компания, работата като служител може да бъде изключително доходоносна. Тайната е в това да се научиш да боравиш с действителността на организацията. 

И да, връзките, които градиш в организацията, и политическият ти подход към тях, също играят роля в твоето развитие. Но това ще бъде също толкова вярно и за собствения бизнес, който се разрасне в голяма компания.

Кариерата в международна организация също така означава, че ще пътуваш и че дори ще можеш да живееш в различни държави и континенти. Ще управляваш големи бюджети и решаваш трудни проблеми, създавайки голяма стойност за компанията, клиентите, и обществото около тях.

И с това стана време да оборя един от последните митове за собствения бизнес срещу работата като служител. 

Ако работиш в международна и публична компания, нищо не те спира да купуваш нейните акции, когато сметнеш, че се продават на изгодна цена. Така ти ставаш частичен собственик на бизнеса, в който работиш като служител. И, ако си тръгнеш утре, ще капитализира върху резултата от своя труд — разликата на цената на акциите, когато си ги купил преди няколко години, и цената им днес. Плюс дивидентите, които тези акции са ти платили на всеки три месеца, половин, или една година.


Провалите са част от пътя

Цялата тази история сигурно ти звучи, все едно или съм голям късметлия, или наистина знам какво съм искал през годините. Истината е различна.

Някъде по средата съ-основах стартъп и привлякохме инвеститори в лицето на един от най-големите инвеститорски фондове в страната. Но не успях да допринеса така, както мислех, че ще мога в началото — и инвеститорите и съдружниците ми ме “изгониха” от стартъпа.

Съ-основах и друга компания с приятели, която се провали. Идеята беше добра, секторът беше в развитие, и нуждата за продукта беше налице. Обаче нито един от нас не “скочи” да развива този бизнес на постоянен работен ден. Вместо това го гледахме като странично занимание. Както може да се очаква, компанията така и не се разви.

Предвид, че кариерата и професионалният ми опит започна като предприемач и шеф, в началото ми беше много трудно да се науча как да бъда служител. Едно взаимно съгласие с бивш работодател по-късно и научих уроци, които ми помогнаха да създам развиваща ми се кариера днес.

По всеки път има дупки. И в небето има турболенция. Когато нямаш късмет или изпаднеш в трудност, не забравяй това, което всеки добър покер играч ще ти каже — не избираш какви карти ти раздават. Обаче избираш как да ги изиграеш. А покерът е игра, в която е също толкова важно да знаеш с коя ръка да не играеш, колкото на коя да заложиш.


В крайна сметка кое е по-доходоносно?

Когато му задават въпрос с един възможен отговор, учителят ми по икономика в университета винаги казваше със самодоволна усмивка на лице: “зависи”. Разбира се, това никога не важеше за теб като студент, когато трябваше да посочиш верния отговор по време на изпита.

Да развиеш собствен бизнес отнема години мисъл и труд. Нужно е да си здраво стъпил/а на земята, да правиш добри решения, както и да имаш малко попътен вятър и късмет. Рискът накрая да не се получи нищо е налице — и статистиката не е в твоя полза.

Но изградиш ли работещ бизнес върху стабилен бизнес модел, “забогатяването” по днешните стандарти е почти гарантирано.

Същото мога да кажа за корпоративната кариера или професията на свободна практика. Не започваш от нулата, но започваш от ниско ниво. Някои от най-успелите хора в 21 век са започнали като стажанти и чираци. Отнема години мисъл и труд, за да изградиш кариера или клиентска база.

Но достигнеш ли опита и умението да решаваш сложни проблеми, които работодателят или клиентите ти не могат да си позволят да оставят нерешени, можеш да станеш това, което българите определяме като “заможен” човек.

По-важното е какво правиш с парите, които изкарваш през годините. Колко процента от дохода си спестяваш? Колко процента от него инвестираш — и къде? Купуваш ли с парите си книжа, акции, вещи и/или имоти днес, които ще станат по-скъпи утре?

“Сложният лихвен процент,” веднъж е казал Айнщайн, “е осмото чудо на света.” Научи се как да разполагаш с парите, които правиш, и няма да има значение откъде точно идват те. 

И, ако питаш мен, не е важно кой модел на работа е по-доходоносен. Важно е как през годините да направиш така, че към средата или края на живота си да не си зависим от нито един модел.

Всичко останало е въпрос на стратегическа мисъл, къртовски труд, волско търпение, плюс/минус малко попътен вятър.

Сподели с приятел