Одобрение vs. критика – зависиш ли от мнението на другите?

Публикувано на 19.10.2017 в категория Вдъхновение

Замислих се колко често определяме критиката като “лоша”, а търсенето на одобрение и комплиментите като “добри”. В интерес на истината – и двете са неутрални, докато ние самите не им добавим стойност. А нужно ли е изобщо да го правим?

Нека разгледаме какво се случва,

Kогато оставиш една критика да достигне до теб

Представи си, че някой не харесва правописа ти. Ти си на 7 годинки и учителката ти крещи колко зле пишеш буквата “Ю”. Като всяко дете възприемаш “грозно е написано” като “аз пиша грозно” => “аз съм лош/недостатъчен/некадърен”. Това е само началото. Години по-късно ставаш податлив на подигравки в училище, защото носиш шини. А след години започват да слушаш чуждото мнение, че си се провалил, защото си на 35 години и още живееш с вашите.

Това са няколко примера за властта, която отдаваш на другите, когато ги оставяш да достигнат до теб и да те засегнат. Какво всъщност е критиката? Проекция на другия + пораждане на емоция у теб + (понякога) доза истина. Често критиката е знак, че нещо друго се случва в самия теб и е време да му обърнеш повече внимание.

А какво правят всъщност комплиментите?

Биха могли да бъдат много приятни, но крият риск от опиянение и развиване на зависимост. “Имаш прекрасна коса” е много мил комплимент, ако не се фиксираш в него. И когато си бил болен и не си успял да се изкъпеш, да не се чувстваш “непрекрасен/грозен/неподдържан”. В общи линии зависи изцяло от теб дали просто ще приемеш с усмивка думите на някого или ще имаш непрестанна нужда да ти го напомня. Тук вече говорим за друго – нуждата от одобрение.

Одобрението е свързано с получаването на непрестанно напомняне, че “си” или “правиш” нещата “правилно”. По този начин като деца започваме да разграничаваме “лошо” от “добро”. Проблемът идва тогава, когато разбираме, че всъщност това са поредните етикети. Които са си свършили работата, когато е трябвало да се научим как да функционираме в света като деца. Но днес не са нищо повече от въпрос на гледна точка.

Как да спреш да зависиш от другите?

Като престанеш да им даваш властта да определят кой си. Никой няма право да решава какъв да бъде животът ти, да определя как да се обличаш, с кого да излизаш, как да говориш и т.н. Ти носиш отговорност за всичко, свързано с теб. Включително и твоето самочувствие. Със сигурност е по-приятно да чуеш колко добре си се справил на работа, например. Но не забравяй – следващият път ще се случи да не се представиш толкова блестящо.

Ако допуснеш да се опияниш от нуждата от одобрение, ще го търсиш винаги, навсякъде, от всеки важен за теб човек. И тук не става въпрос за конкретен човек – ако ти е важно как те виждат другите, техните лица ще се сменят през годините, а ти все така ще изпитваш нужда да ги търсиш.

Затова, в заключение, ще кажа следното:

Одобрението и критиките идват от другите, самочувствието – от теб. Чуждото мнение винаги ще бъде поляризирано. С колкото повече хора общуваш, толкова по-голямо разнообразие от коментари ще чуваш в лицето си (а понякога и зад гърба си).

Съветвам те при получаване на критика да си зададеш обективно няколко въпроса:

1. Има ли истина в това, което човекът насреща ми казва?

2. Кое точно ме засегна? На какво ми напомня? Случвало ли се е преди?

3. Възможно ли е да приемам лично емоциите на другия човек?

Почти същото упражнение можеш да направиш и при получаване на одобрение:

1. Искам ли да получа още от този човек?

2. Имам ли нужда да ме вижда по определен начин?

3. Изпитвам ли страх, че мога да го разочаровам?

Обективно погледнато, всички ние имаме нужда от утвърждаване (да се почувстваш значим, важен, принадлежащ към някакъв социум), но в момента, в който започнем да се борим със зъби и нокти за одобрение – това е сериозен знак, че трябва да се вгледаме навътре.

В края на деня единственото мнение за теб, което има значение, е твоето собствено. Затова подбирай мислите и действията си спрямо теб внимателно. После ще си бъдеш благодарен.

Тагове: , , , , , , ,

Коментирай

Loading Disqus Comments ...
Loading Facebook Comments ...