Да вървиш без посока

Публикувано на 30.05.2016 в категория Вдъхновение от Симона

Тази неделя реших да направя нещо различно.

Сложих кецовете, слънчевите очила, взех една малка чанта и просто излязох. Без посока и крайна цел. Заради самата разходка.

Пробвали ли сте да усетите краката си, само тях, без да мислите за нищо друго? Да се фокусирате върху самите стъпки, които правите по земята? Да проследите движението от самото му начало до докосването на почва под краката си? Днес реших да го опитам.

Усещането беше повече от приятно – чувствах се лека и безгрижна, в същото време здраво стъпила на земята. Огледах се и видях цъфналите дръвчета, едно миещо се коте, няколко кучета, които се препичаха на слънце, няколко човека по терасите и няколко играещи деца навън.

Замислих се колко често минавам по тези квартални улици, но все бързам да отида някъде – на работа, среща с приятели, дестинация Х… Колко по-различно изглежда всичко, когато просто излезеш заради самата разходка. Заради преживяването. Заради себе си.

Преди не обичах да прекарвам време в усамотение, смятах, че животът трябва да бъде запълнен с непрестанни забавления, прилив от нова информация, хора, с които да споделяш. И не ме разбирайте погрешно – още обичам всяко едно от изброените. Но не му давам преимущество пред качественото време сам със себе си.

Какво за мен означава “качествено”? Да се отблокираш, да се оставиш, да се освободиш от мислите за другите, за странични неща, за натрупани задачи и т.н. Просто да останеш насаме със себе си и да се насладиш. Звучи толкова просто, а рядко намираме време да отделим внимание на личните си нужди.

posoka-1

И ето ме мен, вървяща без посока, гледаща без укор и критична мисъл заобикалящата ме действителност. Както си вървях, осъзнах, че обичам да ходя на нови места. И смених посоката. Открих нови малки улички, нови сгради, нови хора, нови градинки и пейки. Всичко това ми донесе неописуема удовлетвореност и завършеност. Когато нямаш посока, можеш да оставиш краката ти сами да те водят, а накрая да откриеш места, за които дори не си подозирал.

Разнообразието може да бъде намерено не само в друг град или държава. Тук, в София, е пълно с кътчета, които чакат да бъдат открити и заобичани. А и дори познатите такива всеки път с нещо се отличават от предходния. Понякога с ново поникнало цвете, а друг път със съборена стара къща… Каквото и да е, в основата на всичко стои балансът. Да видим черното в бялото, но и бялото в черното. След което да го приемем.

Привършвайки своята разходка се замислих за още нещо. Покрай мен минаха толкова мотори, забързани коли, тролеи… И се замислих за най-верния транспорт, който често подценяваменашите крака. Който има щастието да стъпи на краката си, да извърви пътя до някое ново място, или просто да се прибере у дома, е истински щастливец.

Аз съм истинска щастливка.

Тагове: , , , , , , , ,