Обвинението е хлъзгав инструмент, с който да покажем на отсрещната страна, че тя носи отговорност за развитието на събитията и начина, по който се чувстваме. Но какво правим всъщност?

Проекция.

Прехвърляме собствените си усещания върху външния свят, защото не можем или не искаме да поемем лична отговорност. След което провокираме другия да се защитава, докато цикълът не се завърви обратно и не попаднем от роля на обвинител в тази на жертва.

Как да поемеш отговорност?

Като осъзнаеш, че начинът, по който се чувстваш, е изцяло твой избор. Каквито и да са обстоятелствата, ти притежаваш способността да реагираш по определен начин. Когато си дете, в много случаи нещата не зависят от теб. Но в момента, в който вече си функциониращ възрастен човек, нямаш оправдание с държавата, комшийката, шофьорите на пътя. Всичко зависи от теб.

Или по-скоро не зависи от никого.

Най-хубавите събития в живота ми са били случайности. Когато отпуснеш контрола и разбереш, че всичко е илюзия, сякаш огромен товар пада от плещите ти. Даваш си сметка колко леко се живее, когато даваш най-доброто от себе си на света и след това просто се отпускаш. Наблюдаваш какво ще се случи. И го приемаш такова, каквото е.

Обвиняваш ли себе си?

Ако видиш човек, който обвинява другите, не се изненадвай – много често той е най-самокритичен от всички. Просто не си го признава. Най-болезнени са думите, които забиваме сами в сърцата си. Те са остри и безкомпромисни. Но защо го правим?

Защото е трудно да простим.

Не на другите, а на самите себе си. Сякаш сме длъжни винаги да знаем как да постъпим, да постигнем повече, да вярваме повече, да разбираме повече, да бъдем повече. Истината е, че…

В днешно време е много модерно да се развиваш, да отиваш нанякъде, да се издигаш, да получаваш повече пари с помощта на Х, Y и Z стратегии. Истината е, че магически трикове няма. Особено такива, идващи отвън. Но има нещо магическо там вътре, в теб. Твоята интуиция. Тя е най-добрият ти приятел, колкото и да се опитваш да я заглушиш с телевизия, алкохол и цигари.

Интуицията ти не лъже.

Доверявай ѝ се по-често и сам ще видиш пъстроцветната палитра на живота. Ще вдишаш новото начало и ще издишаш старите разочарования. Ще дадеш шанс на хубавите неща да ти се случат, без да се страхуваш от лошите. Защото в живота нищо не е нито добро, нито лошо.

Всяка случка е ценен урок.

И колкото повече се доверяваме на уроците в живота, толкова по-близо сме до истината. А тя е, че сме тук, за да бъдем точно такива, каквито сме.

Нищо повече.

Тагове: choice, forgiveness, freedom, guilt, how to love yourself, responsibility, вдъхновение, любов към себе си, отговорност, прошка, смисъл на живота, чувство за вина