Бягство от затвора в собствената ти глава

Публикувано на 11.01.2018 в категория Вдъхновение

Разговорът с един приятел ме провокира да се замисля върху най-големия, страшен, тъмен затвор, в който сами попадаме хората – нашия собствен. В контекста ставаше въпрос “да не бягаш от самия себе си”, но видях, че това е само върхът на айсберга. И реших да задълбая малко повече.

Кой е най-големият затвор?

Нашите собствени мисли. Ограниченията, които сами си поставяме; паразитните вярвания, които са ни наложили някога в миналото; страховете, пред които не събираме смелост да се изправим.

Как попадаме вътре?

Лесно – мозъкът ни е машина за страхове, защото отговаря за нашето оцеляване като индивиди. Неговата основна функция е да ни вкарва във fight-or-flight режим, когато заподозре опасност. В днешно време стимулите са толкова много, че често можем да заблудим собствения си мозък за фаталността на дадена ситуация. Реалността, обаче, е далеч по-различна.

Мислите ни са пряко свързани с възприятията ни за дадена ситуация. Колкото по-напрегнати сме, толкова повече негативни мисли се повтарят като грамофонна плоча в главите ни. И обратното – колкото повече се фокусираме върху всичко, което не е наред в живота ни, толкова по-зле се чувстваме. Цикълът се повтаря до момента, в който не осъзнаем, че всичко е в нашите ръце.

Как да “излезеш” от собствената си глава?

Харесвам този израз, защото добре описва ситуациите, в които милиони хора се поставяме всеки ден. “Влизайки” в главите си, губим връзка с реалността и оставяме на фантазиите ни да вземат превес. И, докато това може да бъде безкрайно забавно занимание, има моменти, в които ни оказва лоша шега.

Бягството от затвора на собствените ни мисли започва с осъзнаването, че те не са нищо повече от… мисли. Най-ефективният начин, който съм открила до момента, е медитацията. Но тя не е магическата пръчка, с която всичките ти проблеми автоматично ще се разрешат. Тя е само началото.

След нея идва наблюдаването на мислите без да се ангажираш прекалено сериозно с тях; осъзнаването, че няма смисъл да анализираш всяко нещо, което се случва; решението да действаш повече, отколкото говориш.

С колкото повече и по-зареждащи дейности се захващаш, толкова по-цветен и разнообразен ще бъде животът ти. Музиката, танците, спортът, дори домакинската работа :) са активности, които бързо ще те откъснат от водовъртежа от мисли.

Следващият път, когато поискаш да избягаш, припомни си, че не е нужно. Достатъчно е само да оставиш мислите си като фонов шум и да продължиш с това, което наистина е важно – ДА ЖИВЕЕШ.

Тагове: , , , , ,

Коментирай

Loading Disqus Comments ...
Loading Facebook Comments ...