Днес се огледах около себе си. Не просто видях всичко, което се случва наоколо, но усетих онова блажено чувство: да си част от всичко останало във Вселената, свързан, достатъчен, принадлежащ, приет.
Всичко започна с една разходка в парка. Нещо ми подсказваше, че е време да спра да се фокусирам върху себе си и да изляза от собствената си кутийка, където е удобно и познато.
Както се разхождах, пред мен изникна възрастна двойка. Вървяха бавно, държаха се за ръка и жената обясняваше нещо на съпруга си с много страст и живец в очите. Чантата ѝ беше на цветни точки. А той я слушаше с любов.
Продължих да крача, изпълнена с куп красиви емоции. Видях пред себе си бял гълъб – нежен, грациозен и изключително спокоен. Не беше като другите, които бягаха при вида на хора. Той харесваше да си има компания и вървеше след мен в продължение на няколко минути. Обърнах се, погледнах го и го обикнах мигновено.
Следващата среща бе със слънцето. То погали с всичката си топлина бузите ми, леко замръзнали от зимния студ. Видях как лъчите му минаваха през клоните на дърветата и си играеха с мен. Опиянена от танца на светлината, потъвах все по-дълбоко в усещането за безвремие.
Вече бях на път да се прибера, когато пред очите ми едно листо затанцува. Спомних си онази прекрасна сцена от любимия ми филм American Beauty. Всяко листо разказва история. Това конкретно полетя, пофлиртува с вятъра и се приземи точно пред входа на дома ми.
Ако четеш това, имам да ти кажа нещо важно:
Излез от главата си. Излез от мислите. Излез от егоцентричното си възприятие за света. Ти не си сам/а. Не си уникален/а. Ти си част от нещо много по-голямо. Огледай се.
Тагове: inspiration, look around, mindfulness, вдъхновение, огледай се, разходка
