Тя е млада, красива, талантлива и противоречива личност. Елизабет Грант (по-известна като Лана Дел Рей) е една от малкото съвременни певици, които съумяват да изненадат не само с атрактивна музика и смислени лирики, но и със собствен стил, оставяйки траен отпечатък в световната музикална индустрия.
В Lana Del Rey живеят две жени – едната е невинна, чиста, нежна, ранима, подвластна на желанията на мъжа до себе си; другата е дръзката фатална жена, която съблазнява, манипулира, опустошава, захвърля и забравя. В творчеството си младата певица обикновено се намира в двете крайности – смъртта и живота, любовта и омразата, слабостта и силата, свободата и ограниченията.
Преди да премина към същината на ревюто, бих искала да отбележа нещо изключително важно, което лично аз намирам за леко непонятно – Лана е създала десетки уникални песни, които не е включила в нито един от албумите си. Предполагам всеки почитател на изпълнителката е попадал на нейни неиздадени тракове в YouTube и си е задавал въпроса „Защо?“… Каквато и да е причината тези песни да са толкова трудно откриваеми из интернет пространството, светлините на прожекторите днес са насочени към албума “Born To Die – The Paradise Edition”.
1. Born To Die – Това беше първата песен, която чух на Lana Del Rey. Впечатление ми направиха интересният тембър на изпълнителката, както и атрактивният видеоклип. По мое мнение Born To Die не е най-добрата песен на Лана, но определено създава желание да поискаш още от нея – гласът ѝ действа успокояващо, лирическата героиня е мистична, интересна, леко крайна, което допълнително засилва убеждението, че това е само началото на едно интересно пътуване.
2. Off To The Races – Тук вече говорим за откровена провокация, с елегантна препратка към любимия автор на Лана – непреходния Владимир Набоков. „Лолита, светлина за живота ми, огън за слабините ми“ е цитат, използван в песента, като цялостната концепция е изградена върху „единствената истинска любов“ на лирическата героиня с мъж, който е много по-възрастен от нея. Според мен това е една от албумните песни, които „плачеха“ за видеоклип, уви, певицата не ни зарадва с такъв.
3. Blue Jeans – Един от фаворитите ми, може би защото съдържа красивото обещание от страна на Лана: „Ще те обичам до края на света“. Непринудена, нежна, много красива песен, наситена с чувства. Първото видео, създадено по тази песен, е изцяло дело на младата певица – един от многото ѝ таланти е свързан с режисура и монтаж на клипове. Официалният видеоклип е доста по-изчистен (изцяло в черно-бяло) и завършва отново със смърт (както в Born To Die), запазвайки основната идея в творчеството на Lana Del Rey – за преходността на живота.
4. Video Games – Стигнахме до най-любимата ми песен на Лана, след първото слушане на която станах неин фен. Попадайки първоначално на Born To Die, реших да потърся други песни на изпълнителката и очите ми се спряха на Video Games. Веднага ми направи впечатление, че клипът е дело на певицата, отново е „сглобен“ от различни откъси, създавайки усещане за една безкрайна носталгична мрежа от спомени. Песента е изпълнена с много чувство, изстрадана, „излята“ е плавно, постепенно разгръща красотата си. Винаги, когато я слушам, изпитвам някакво особено усещане за спокойствие, носталгия по отминалите дни, връщам се към най-хубавите моменти от живота ми, може би и затова е моят фаворит сред всички останали.
5. Diet Mountain Dew – Определено една от най-оптимистичните песни в албума, поне аз я свързвам със закачливо настроение, хумор, флирт, пътуване, опознаване на нови светове… Не смятам, че песента блести с кой знае колко интересен текст или музика, но е приятна и разтоварваща за слушане.
6. National Anthem – По мое мнение това е най-добрият видеоклип на Lana Del Rey, а и една от най-стойностните ѝ песни. Няма да се спирам по-подробно върху видеото, повече внимание бих искала да обърна на лириките, които отново са дело на певицата. Текстът е изпълнен с много метафори, сравнения, фразите са интересни, запомнящи се и отново „бликащи“ от провокация.
7. Dark Paradise – Много специална песен за Лана, която съществува в две версии (с лека разлика в текста и инструментала). Албумната версия е фокусирана върху „липсата на лекарство за спомени“ и сънищата, които са наситени с лицето на любимия човек. Лирическата героиня е твърдо решена, че „истинската любов продължава да живее“, затова чака момента, в който ще бъде едно цяло със своя избранник и осъзнава, че това може да случи единствено в сънищата й, защото няма как да бъде с него наяве. Искрено звучи желанието ѝ „да не се събуди повече“, за да не се налага да го сравнява с всички други и да страда, че не може да прекара живота си в неговите обятия.
8. Radio – Не бих казала, че тази песен блести с нещо кой знае колко запомнящо се, с изключение на приятната мелодия и усещането за спокойствие. Струва си да се обърне внимание на една много интересна сентенция в лириките: „Скъпи, обичай ме, защото ме пускат по радиото. Харесваш ли ме сега?“
9. Carmen – Тук вече е намесена малко по-сериозна тема за „предлагането“ на млади момичета, които разчитат на „щедростта на непознати“. Лирическата героиня, Кармен, е 17-годишна млада дама, която споделя своя труден живот и проблемите, с които се сблъсква. Песента може да се похвали и с видео, отново дело на Лана.
10. Million Dollar Man – А това според мен е идеална песен за саундтрак към James Bond. Признавам си, не ме грабна особено при първо слушане, но веднъж успееш ли да вникнеш в болката на лирическата героиня по онзи „брилянтен и опасен мъж“, няма как да не заобичаш този шедьовър на Лана. Песента разкрива нежното, ранимо лице на певицата, която открито признава, че „ще последва навсякъде“ единствения мъж, който е разбил сърцето ѝ, пред когото се прекланя и без когото не може да си представи да съществува, въпреки че е „сбъркан“.
11. Summertime Sadness – Най-големият хит на Лана до този момент, поне съдейки по комерсиализирането на тази прекрасна песен. Много интересно видео за любовта между две жени, красива и чувствена, тъжна и незабравима. Песента обрисува по един много специален начин „целувката преди да си тръгнеш“, болката от раздялата и лятото (най-топлият сезон, свързан с красиви спомени) като изпълнено с тъга и нежелание за живот.
12. This Is What Makes Us Girls – Песен за спомени, партита, луди незабравими тийн години (за щастие имам такива в излишък, може би и затова успявам да вникна добре в тази на пръв поглед не толкова дълбока песен), любов, разочарования, най-добри приятели и прекарани безсънни нощи в забавления. Лана разказва какво е преживявала с най-добрите си приятелки в миналото, успявайки да ни пренесе в един свят, отдавна забравен, но поднасящ красиви спомени.
13. Without You – Ако трябва да съм честна, не виждам нищо кой знае колко специално в тази песен. Лириките са компилация от тези на предходните 12 песни, може би това е една от най-слабите песни в албума.
14. Lolita – Ето тук вече си говорим за закачки, игра, разбити мъжки сърца и второто, „фатално“ лице на Лана. Невинна, но опасна, малка, но пиперлива, лирическата героиня признава: „Обожавам само теб, но карам другите мъже да падат (да се влюбват в мен) като домино“. Албумната версия на тази песен според мен е много по-слаба от онази, която певицата е клипирала, затова и предлагам да чуете именно нея. Защо предпочитам клипираната версия? По-бърза и жизнена е, по-добре успява да пресъздаде основната идея за малката палава Лолита, която се забърква в неприятности.
15. Lucky Ones – Мечтателска песен, свързана с намирането на любовта, създава усещането за „завършеност“. Въпреки нежните и сантиментални лирики, определено не бих могла да посоча тази песен като една от силните на Lana Del Rey.
16. Ride – Стартиращата песен от „райското“ допълнение на албума. Спомням си първия път, когато я слушах – просто затворих очи и се пренесох наистина в друго измерение. Това е една от песните, които обичам да слушам, когато пътувам (каква изненада…), когато искам да помечтая или просто в моментите, в които се чувствам щастлива и свободна. Впечатляващ е видеоклипът, най-вече поради наличието на един много хубав монолог от страна на Лана, който не присъства в албумната версия на парчето.
17. American – Песен със запомнящ се рефрен, отново изключително приятна за слушане, но определено не бих могла да я определя като един от фаворитите си. Може би не съм достатъчно „американизирана“, знам ли… :)
18. Cola – Може би това е песента с най-провокативно начало, което няма да коментирам, защото противно на първоначалната реакция на повечето критици, в действителност акцентът пада върху разбиранията на Лана за живота и любовта, които са доста добре описани тук. Като цяло песента е доста особена, определено не е за всеки вкус, но според мен си заслужава да бъде чута, най-малко заради всички тези противоречия.
19. Body Electric – Лирическият шедьовър на Lana Del Rey, в който разкрива потенциала си на „Черна кралица“. Първият път, в който чух концертно изпълнение на тази песен, буквално настръхнах и не можех да повярвам колко сполучлива комбинация се е получила между драматично звучене, съчетано със стойностен текст. Държа да отбележа, че според мен концертната версия на песента е значително по-добра от албумната, не знам защо са я направили толкова „постна“ за широката публика, при положение, че на тази песен ѝ отива грандиозност и дори лека помпозност.
20. Blue Velvet – Много успокояваща песен, може би една от най-нежните в албума. Макар и видеоклипът да не блести с кой знае какво въображение, самата музикална творба действа изключително релаксиращо на нервите, препоръчвам я като „терапия“. Добре би вървяла в комбинация с една хубава вана и чаша вино. :)
21. Gods And Monsters – Много богата песен откъм лирики, нищо изненадващо и кой знае колко запомнящо се като мелодия. Отново изпълнена с противоречивост, разкъсана между богове и чудовища, Лана демонстрира своя талант на истински творец. Лично на мен ми е много любима една конкретна фраза: „Животът имитира изкуство“.
22. Yayo – Тъй като според мен Lana Del Rey няма слаба песен, бих определила тази като може би най-малко любимата ми нейна песен. Прекалено много разпявания, трудни за разбиране (чуване) и не особено новаторски лирики.
23. Bel Air – Най-нежната, крехка, ранима, чиста, белоснежна Лана. Клипът наистина е едно незабравимо преживяване в Рая, тя прилича на ангел, толкова е красива и изящна, че човек не може да откъсне очи от нейната осанка. Песента е същинско съвършенство, текстът е въздействащ, действа като наркотик – пренася те в един свят, изпълнен със спокойствие и красота. В общи линии това е перфектен завършек на албума.
Надявам се да съм успяла да ви пренеса в противоречивия, вълнуващ и интересен свят на Lana Del Rey. Добра или лоша, слаба или силна, нежна или жестока, жива или възкръснала, тя е олицетворението на непреходната музика.
Много хора ме питат: „Защо харесваш толкова много Лана?“ Отговорът е изключително прост: тя е един от малкото съвременни творци, които усещат музиката, изстрадват я, след което я поднасят на публиката неподправена, незахаросана, такава, каквато са я усетили, без да търсят одобрение, без да очакват нищо в замяна, само и единствено заради самата идея и споделената емоция със света. Искрено се надявам Lana Del Rey да не спира да се развива в тази насока, макар че певицата неотдавна сподели, че ще пренасочи амбициите си към киното. Каквото и да реши, едно е сигурно – очаква ни вълнуващо пътуване. :)
Тагове: Born To Die, Lana Del Rey, music, Paradise Edition, review, Лана Дел Рей, музикален албум
