Всяко раждане започва с плач. През годините научаваме, че плачът е нещо “лошо” и се крием тайничко, когато никой не ни гледа, за да изпитаме негативните си емоции на спокойствие.

Но днес няма да си говорим за това.

Колко пъти си се разплаквал/а от щастие?

Онези красиви, кристални сълзи, които карат очите ти да светят. Знаеш ги, нали? И би дал всичко на света да ги усетиш отново да се стичат по бузите ти като ручей от щастие. Сега ще ти разкажа за едни от най-запомнящите се моменти за мен самата.

Спомням си как плачех от щастие, когато бях малко дете – най-вече, когато със семейството ми бяхме заедно и си давахме топлина. Празниците бяха любимото ми време, защото се смеехме, танцувахме, пеехме и получавах подаръци. Тези емоции ме крепяха през трудните моменти.

Плакала съм неведнъж от щастие, прибирайки се сутринта след прекрасно парти, прекарано с прекрасни хора. Наблюдавайки изгрева и забързаните за работа хора, наслаждавайки се на тихите и пусти улици до дома. Плачех, защото   съчетанието на всичко това ме караше да се чувствам неописуемо щастлива и завършена.

Разплаках се от щастие, когато за първи път обичах истински някого в живота си и той ми отвърна със същото. Да чуеш тези красиви думи, изказани от дълбочината на сърцето на друго човешко същество, е несравнимо.

Друг много красив момент, в който плаках от щастие, бе когато видях съпруга си (тогава още мое гадже) на една самотна гара и сърцето ми щеше да се пръсне. (Я, насълзиха ми се очите дори пишейки за това.. :)

Когато получих предложение за брак, знаех интуитивно още от сутринта, че нещо красиво предстои, но едва вечерта осъзнах, че никога няма да забравя начина, по който се почувствах, и искрените сълзи от щастие, които усетих да се стичат по лицето ми.

Спомням си, че плаках от щастие и грам не ме интересуваше, че си размазах грима, на гражданския брак и на сватбата си. Много хора казват, че да се “вречеш” на любимия е може би най-прекрасният ден в живота ти. Не мисля, че е вярно, защото след него последваха много други неописуемо щастливи и изпълнени със смях дни. И вярвам, че ще има още много такива.

Не знам каква е емоцията да дадеш живот, но предполагам, че е не по-малко силна от тази да откриеш мисията в живота си. Да разбереш какво те кара да пееш отвътре, какво те изпълва с енергия и с какво си заслужава да напълниш дните си занапред.

Каквато и да е причината да плачеш от щастие, плачи на воля. Не бъди “силен” като мъж, не бъди “предпазлива” като жена, просто усети как приятната емоция минава по цялото ти тяло и ѝ се наслади изцяло.

Тагове: emotion, happiness, happy tears, inspiration, milestones, емоции, смях, сълзи, щастие