Очите на един непознат

Публикувано на 10.07.2015 в категория Вдъхновение от Симона

Случвало ли ти се е да споделиш на непознат човек нещо много лично? Сякаш колкото по-малко сме допуснали някого в живота си, толкова по-лесно е да му разкажем за своите най-големи страхове, проблеми и копнежи.

Замислих се, че през живота си съм срещала много хора на всевъзможни места, но нищо не може да се сравни с тръпката да чуеш нечия история. Блясъкът в очите, жестовете, непознатите изрази и микроизражения – всяко човешко същество е една безкрайно красива загадка. Особено докато не го опознаеш.

Обичам да слушам историите на другите – обогатяват ме много повече от моите собствени, защото най-малкото ги слушам за първи път. Всеки човек съдържа в себе си мъдрост, дори и онези, които не подозират колко много могат да се поучат от самите себе си.

Спомням си как веднъж се запознах с една млада двойка във влака. Бяха момче и момиче на около 20-тина години всеки, но ми изглеждаха на много повече като държание един към друг и цялостно поведение. Бяха уравновесени, грижовни и мили спрямо другия – като съпрузи, които са били заедно в продължение на много години и познават партньора си отлично.

В началото на пътуването не си говорихме, но малко по-късно подхванахме темата за любовта и ролята ѝ в живота ни. Попитах ги от колко време са заедно и ми отговориха, че са двойка от близо година, но се познават от 4 години и преди това не са били дори приятели. Тогава как са открили пламъчето на любовта?

Като са започнали да гледат другия в очите.

И тогава ме осени една мисъл: колко просто е всъщност, а колко трудно е да се изпълни. Когато гледаш някого в очите, можеш да откриеш душата му – цялата, неподправена и чиста. Наблюдавайки тялото, интонацията и жестовете – има шанс да се объркаш. Всички ние носим понякога маска пред света, често неосъзнавайки, че е там. Но очите – те никога не лъжат.

Най-хубавите ми разговори са били именно с хора, които са комуникирали с очи. Слушала съм думите им, гледала съм жестовете, но нищо не ми е носело толкова информация, колкото очите. Сякаш целият свят е събран в тези две блещукащи камъчета (като малка ги оприличавах на лимки:).

Кога за последно се вгледа в очите на човека до теб? Кога прочете от какво има нужда малкото просяче на улицата? Кога успя да разбереш историята на един непознат преди самият той да ти я е разказал? …

Тагове: , , , , , , , , ,