Споменът за детството буди различни емоции при всеки. Някои хора го свързват с прекрасни усещания, други предпочитат да не се сещат за него, а трети – почти не могат да си спомнят нещо значително от този период на живота си. Какъвто и да е твоят случай, децата са най-добрите ни учители и сега ще споделя с теб защо.

1. Всичко е игра

Когато си дете, не се замисляш за множеството последствия от постъпките си. Децата не се страхуват да експериментират, да опитват, да следват любопитството си и да видят къде ще ги отведе то. Много често ние, възрастните, сме изпълнени с толкова много блокажи и опитност, че откриваме хиляди причини да НЕ направим нещо, вместо просто да проверим реалността.

Един от любимите ми философи и даоисти Alan Watts говори с много искрено и топло отношение за живота като форма на игра. Понякога приемаме малкия си еготичен свят прекалено насериозно и забравяме да погледнем голямата картинка. Тук сме, за да опитваме, да пробваме, да поиграем. Вместо да се тревожим за неща, които вече са отминали, или такива, които няма да се случат, можем просто да дишаме дълбоко и да приемем реалността такава, каквато е.

2. Вземи това, което искаш

Да не се срамуваме да си поискаме е още един прекрасен урок, който можем да научим от малчуганите. Децата не се отказват, когато родителят им каже “не”. Те опитват всевъзможни тактики да му влязат под кожата и да получат това, което искат. Освен това не се страхуват да кажат какви са нуждите им и да ги задоволят.

Нека вземем за пример няколко деца, пред които са поставени различни по големина парчета торта. Децата нямат филтър да мислят за другите, те са устроени да се погрижат първо за себе си. Няма нищо лошо в това да знаят, че искат най-голямото парче от тортата и първо да посегнат към него. Възрастните често пренебрегваме личните си нужди, след което не се чувстваме отпочинали, щастливи или удовлетворени от себе си. Това, което можем да направим, е просто да бъдем наясно със своите потребности, да ги задоволим и след това да помогнем на другите.

3. Не се страхувай да питаш

Децата задават въпроси. Много въпроси. И това е прекрасно. Понякога ние, възрастните, търсим отговорите сами. Сякаш има нещо лошо или срамно в това просто да погледнем някого в очите и да го попитаме нещо. В това отношение като че ли винаги съм си била дете, защото обичам да задавам въпроси, дори и отсрещната страна да ги сметне за неудобни.

Тук е важно да уточним нещо: ти си отговорен само за своята реакция, не и за тази на събеседника ти. С две думи: децата питат, за да получат отговор, без да очакват конкретен такъв. Когато задаваш въпрос, няма значение дали отсрещната страна има желание да отговори или не. Да получиш отказ не е проблем, да не бъдеш разбран – също. Проблемът се появява тогава, когато премълчиш нещо, което истински си искал да попиташ.

4. Изразявай емоциите си

Децата изразяват емоциите си без да се замислят дали са “правилни”. Възрастните допускаме една огромна грешка – потискаме ги, защото вече сме “големи” и нямаме време да се занимаваме с такива “глупости”. Всъщност да бъдеш автентичен спрямо собствените си емоции е най-добрият начин да се свържеш с останалите. Когато ти е смешно, засмей се. Когато нещо те подразни, кажи, че се чувстваш раздразнен. Когато ти се плаче, отпусни се.

Като че ли някъде там в детството се научаваме да делим емоциите на “хубави” и “лоши”. За какво ни е това разделение и нима наистина можем да ги категоризираме? Всяка емоция е част от нас и докато не се научим да я приемаме, тя ще намира все по-причудливи начини да се появи на повърхността. Децата са първични и точно това е едно от нещата, които най-много обичам в тях.

5. Не се самоопределяй

Децата често са объркани кои са, какво харесват, кого харесват. Възрастните бързаме да си залепим етикети и да се “държим” за тях. Това не само ни поставя в рамка, но и ни отдалечава от истинската ни същност. А тя е променяща се. Например: в един момент може да харесваш една музика, в друг етап от живота си да минеш на друга. Децата не се делят на база пол, раса, религия и политически убеждения. Родителите им го правят.

Децата не носят изначално осъзнатостта точно кои са. Те искат да си играят, да се забавляват, да експериментират и да установят идентичността си там някъде по пътя. Защо не пробваме и ние? Може днес да работиш едно, а утре – друго. Да харесваш месо, а после да станеш вегетарианец. Кой определя какъв трябва да бъдеш? Никой. И децата го знаят най-добре.

Надявам се статията да те е вдъхновила :) Ако имаш интересни наблюдения и искаш да споделиш нещо, което си научил от децата, напиши ми коментар.

Тагове: childhood, happiness, how to be like a child, inspiration, kids, дете, детство, житейски уроци