Синдромът на празния лист

Публикувано на 07.07.2016 в категория Вдъхновение от Симона

Всички ние имаме (или сме) поне един креативен приятел, който обича да пише; живее, за да пише; копнее да намери повече време да пише. И все пак… не пише.

На какво се дължи голямото отлагане?

Причините са много – прекалено много ежедневни задачи, липса на самодисциплина, желание да разгънеш мисълта си в 183276 насоки едновременно, приоритизиране на маловажни “земни” неща, липса на мотивация, концентрация или може би просто недостатъчно вдъхновение.

Как да се мотивираме сами?

След като установих, че съм позанемарила блога си в последните 2 месеца поради развиването на още хиляда проекта едновременно, си дадох сметка колко много удоволствие самата аз си отнемам. Толкова много идеи, толкова огромно желание да ги споделя с останалите и недостатъчно мотивация просто да СЕДНА да пиша. Затова реших да си дам сметка каква е мотивацията ми да пиша и каква (може би) е мотивацията на другите писатели с подобен проблем по света.

# Насила хубост не става

Това е най-големият урок, който научих напоследък. Не само в личните ми взаимоотношения, кариерно развитие, но и дори в малките аспекти от живота, като това да поддържаш редовни публикации в блога си. Човекът не е робот и не бива да се превръща в такъв. Също така не намирам смисъл в “продаването” на блога за 100-200 лева на компании, които ще ми изпратят безплатни продукти, за да пиша за тях. Не ме разбирайте погрешно, не го критикувам, просто не го искам. SIMpatichno беше, е и ще продължи да бъде блог за всичко, което искрено препоръчвам и харесвам. И ще пиша в него, когато съм вдъхновена, не когато и за когото ТРЯБВА.

# Вътрешният глас знае най-добре

Като (почти) всеки писател по света знам много добре колко е трудно да пишеш съдържание, което на теб ти се пише, и такова, което инстинктивно знаеш, че ще се приеме прекрасно от аудиторията. Сблъсъкът между твоя вътрешен глас и гласа на егото, което обича комплименти и харесвания, е много, много сериозен. Парадоксът, обаче, е следният: колкото повече пишеш за неща, които ти идват отвътре, толкова повече достигаш до хората. И разбираш, че автентичният ти глас може да заглуши всички други в главата ти.

# Вдъхновението е ключово

Колкото повече блогове следиш, четеш и разглеждаш, толкова по-богат поглед имаш върху световната блогосфера и черпиш вдъхновение за самия себе си. Като тук нямам предвид да копираш или взаимстваш частично идеите на друг, а да оставиш мозъкът ти да възприема свободно информацията и примерно седмица по-късно, докато седиш на пейка в парка, да достигнеш до онази брилянтна “АХА!” идея.

# Добрите стари лист и химикал

Рядко имам търпението и времето да пиша блог пост на лист и химикал, но са ми най-верните помощници в нахвърлянето на идеи. Не оставяйте идеите да избягат от главите ви, запишете ги, докато ги има, за да не ги забравите после. Не е нужно да развиеш изцяло една тема в момента, в който я надраскаш някъде, но често се случва мотивацията ти да се покачи значително, след като си я записал черно на бяло.

# Не обещавай това, което не можеш да дадеш

Времето на читателите ти е ценно, затова не им казвай, че ще публикуваш всяка седмица в даден ден, ако не можеш да организираш самия себе си да го направиш. Приеми писането като хоби или работа – от теб зависи колко време и енергия можеш да му отделиш. Но каквото и да правиш – бъди искрен.

Защо листът седи все така бял?

writers-block-1

Може би защото сядаме да пишем с идеята да… пишем. Не да живеем живота си и едва когато вдъхновението ни сполети, да седнем да пишем. Като всяка друга страст, писането се превръща в задължение в момента, в който премахнем елемента на забавлението. Белият лист не е толкова страшен, защото дори и да напишеш нещо, което не ти харесва, винаги можеш да натиснеш Delete.

Така, както и в живота, в писането няма грешки. Само опити да достигнеш до другите. И евентуално, най-сетне, до самия себе си.

Тагове: , , , , , , , , , ,