Бутилка без етикети

Публикувано на 07.04.2016 в категория Вдъхновение от Симона

Колко лесно е да етикетираш някого. Просто го поглеждаш или си го представяш и изричаш името на етикета: “красиво момиче”, “лоша дъщеря”, “добър човек”, “грозна баба”, “невъзпитано момче”, “талантлив певец”, “бездарно говедо” и т.н. После се чувстваш много горд и завършен от самия себе си, че си поставил някого друг в рамки, макар и всъщност да са твоите собствени.

Защо толкова искаме да сложим етикет на всичко?

Много по-лесно е да рамкираш хората около теб, вместо да се научиш да ги обичаш такива, каквито са. По-ненатоварващо е да се “подготвиш” предварително с представата си за тях, вместо да вникнеш в болката, която носят в очите си или да видиш каква цена са платили, за да бъдат тези, които са днес. Колко много вглеждане си спестяваме, когато поставим онова прекрасно етикетче и рамкираме човека срещу нас. Не се налага да го слушаме, не е нужно да му вярваме, защото ние вече знаем, че е “ТАКЪВ” и тази голяма табела сякаш седи залепена на челото му.

Какво се случва с етикетирания човек?

В повечето случаи хубавите етикети му създават едно фалшиво самочувствие, което го кара да търси одобрението на останалите, за да може да се почувства добре. Или още по-лошо: сриват самооценката му, защото си мисли, че всяко негативно нещо, което му кажат, е истина. При всички случаи етикетите апелират към егото и му дават много мощна енергия да ни срине тогава, когато най-малко очакваме. Защо? Защото имаме нереалистична представа за самите себе си, която зависи от околните.

etiketi

Как да спрем да обръщаме внимание на етикетите?

Като човек, който е бил етикетиран през целия си живот, съм получавала от най-гнусните до най-прехвалените фалшиви листчета, разлепени по цялото ми тяло. Наложи се да ги махам едно по едно, да ги скъсам на малки парчета и да разбера най-важното послание: АЗ НЕ СЪМ ЕТИКЕТ. И никой, без значение дали го прави добросъвестно или от злоба, не е в състояние да определи коя съм или каква съм.

Как да спрем да етикетираме другите?

Мисля, че това е по-трудно дори от приемането на етикетите, които други хора ни поставят. Да бъдеш в ролята на съдник е изключително блазнещо, защото те поставя в позиция на силата (или ти поне така си мислиш в момента, в който отлепяш етикетчето и грижовно го залепяш на нечие чуждо лице). Истината е съвсем друга: когато определяш някого като някакъв, ти говориш за самия себе си. Колкото и трудно да изглежда на пръв поглед, най-грозните етикети се лепят от хора, които нямат високо мнение за самите себе си. А най-красивите са признак, че имаме нужда някой друг да ни каже същите неща на самите нас.

Истината боли и затова предпочитаме да влезем в малката стаичка с решетките, където всичко е лесно. Надписваме етикета, залепяме го и не мислим за изкуствено напудреното самочувствие на другия или сринатата му самооценка. Не виждаме горчивия вкус, който оставяме. Не успяваме да усетим и любовта му. Защото сме прекалено заети да пишем, лепим и да продължаваме напред със следващото етикетче.

А какво остава в нас накрая?

Колкото повече етикети лепим наляво-надясно, толкова по-малко се докосваме до самите себе си. Поставяйки целия свят в ограничения, ние се отделяме и се откъсваме от собствените си желания и нужди. Много е хубаво да съдиш другите, но става страшно, когато осъзнаеш, че всъщност не обичаш самия себе си. Защото един човек, който се обича, е прекалено зает да се занимава със своите интереси и да се любува на живота. Онези, които намират време да осмиват, оплюват, а дори и да хвалят по цял ден, живеят чужд живот. И ето един прекрасен пример за това колко е трудно да не слагаме етикети – прочетете предното изречение и ще видите етикетът, който аз сложих.

Лесно е да разлепиш етикети на хората около теб – предпазваш се от болка, изненади, предателство, дори любов. Но се замисли върху едно: Ако махнеш всички етикети, които другите са ти поставили, какво ще остане? Ще бъдеш ли доволен от резултата? Или е време да скъсаш етикетите веднъж завинаги и да бъдеш просто себе си?

Това е ТВОЯТ живот. Започни да го живееш.

Тагове: , , , , , , , ,